Петър Иванов - Вертер (1903-1969)
Честта и отговорността да бъде първият вратар в историята на националния отбор се пада на “стража” на столичния “Левски” - Петър Иванов.
Ражда се в Ямбол на 29 юни (Петровден) през 1903 година, или както се казва, дошъл е с името си.
Макар и роден в южния град, защото баща му служи там като офицер, Петър израства в София. Футболната одисея на този исторически вратар започва в кварталния клуб “Скобелев”. През 1919 година “Левски”, “Скобелев” и “България” се обединяват като се запазва името на “Левски” и по този начин Иванов става част от “синия” клуб за да стане един от най-уважаваните играчи в онези години. Когато “Левски” играе първия си мач от софийското първенство през 1921 година, именно той е вратарят в тази среща.След редица успешни изяви , не закъсняват и отличните оценки за играта му както и у нас така и в чужбина.
Петър Иванов е три пъти подред столичен шампион (1923,1924 и 1925), както и носител на купата “Улпия Сердика” за 1926г. Епични са мачовете му срещу варненския “Владислав” за Царската купа.Първият път на полуфинала през 1924 година се хвърля като безстрашен лъв, но в крайна сметка е принуден да напусне терена след сблъсък с нападателят на варненци Егон Терцета. Година по-късно в историческия първи финал за Царската купа, още в 3-та минута ,той си отбелязва ... автогол. Носещ прякора на Гьотевия страдалец Вертер , сякаш за да оправдае този си псевдоним. Все пак през 1933 година, футболния “Вертер” става държавен шампион и носител на Царската купа, макар и на финала да пази друг вратар. През 1934 година прекратява състезателната си кариера. През всичките тези години, той неизменно е с каскета на главата си.
Когато през 1924 година, става ясно, че ще играе на Олимпиадата в Париж, за да събере финансови средства започва да работи като миньор. Още преди Париж, на 21 май 1924г, във Виена той става първият вратар в историята на националния отбор.
За драмата в Париж след години се сеща с мъка:
-''И голът от засада ...ах този офсайд!''
Страданието за този мач явно никога не го е напускало. След първите 2 мача в историята на националния отбор, Петър повече не е викан да защитава честта на България.
В личен план, може да се каже, че неговата фамилия е истинско спортно семейство. Съпругата му Елисавета е шампионка по тенис, а едната му дъщеря е отлична състезателка по скокове във вода. Има общо 3 деца. Самият той учи в Хайделберския университет и в Бърно, където завършва химия и се дипломирва като инжинер-химик.
Футболният български “Вертер”, или както е наричан понякога “Граф Боне’’, вратарят който пръв слага буквата “Л” в клубния си тим. Стражът, за който френски вестник ще напише – “Той играе с идеална безпогрешност!” се разболява от рак и умира на 18 януари 1969 година.
Погребан е на Централните софийски гробища в парцел 46.
Мачове на Петър Иванов с националната фланелка:
