Иван Радоев - Баба Рада (1901-1985)
Иван Радоев(Баба Рада) е роден на 9-ти септември 1901-ва година в София. В първия национален тим на България заема поста халф-бек. Стартира кариерата си в „Левски“в смутната 1918-та година, когато много от младежите-основатели на тима са ангажирани като доброволци по фронтовете на Първата световна война.
Баба Рада,както е известен сред съотборниците си и широката футболна общественост е сред играчите на столичани,които тежат на поста си със стабилност и организираност.Невисок,но сред най-интелигентните и спокойните на терена,използуван като бранител или в централната линия младият футболист е в основата на първия голям „син“ отбор от средата на 20-те години.В този период “Левски“ с лекота се налага над „Славия“ и другите си съперници в столицата,дублира успехите си в турнира за купата „Улпия Сердика“,известна още и като „кметската“.Радоев е на терена с принос и при първите международни успехи на левскарите,особено срещу румънските тимове „Ромкомит“ и „Триколорул“.Именно те убеждават селекционера Леополд Нич да включи колективно всички титуляри на „сините“ в новосъздадения ни първи национален тим.Баба Рада е заместен от варненската легенда Боян Бянов при дебюта ни във Виена срещу Австрия,но пък в Париж срещу ирландците е в стартовия състав.Остава в тима и за следващия мач срещу Турция,който губим на 10-ти април 1925-та г. в Истанбул с 1-2.Този двубой е и последен за Радоев с националната фланелка,но покрай тези участия добива ценен международен опит,който ще му послужи след време.Сравнително рано окачва обувките на пирона,навярно и заради тежката за онова време професия,която си избира –завършва геодезия и става топограф.Въпреки честите пътувания из страната обаче Баба Рада не скъсва завинаги връзките с футбола,а напротив-до старини остава верен на най-великата игра.Още от 1930-та г. нататък е или завеждащ спорта,или старши треньор на родния клуб.Остава завинаги в хрониките на „Левски“ като наставникът с най-много сезони начело на „сините“-9.При ветровитостта на тази професия,особено в наше време това е едно трудно достижимо постижение.Същевременно в различни години,в периода между 1939 и 1948 г. Радоев подготвя в 8 мача като старши треньор и националния тим на България и е сред малкото му бивши играчи,на които се пада тази чест.За високата му и порастнала класа като стратег подсказват спечелените цели три златни дубъла с тима на „сините“през 1946,1947 и 1950-та г.Особено ценен е третият,оформен след три напрегнати двубоя при тежки климатични условия с Отбора на народната войска -ОНВ,както се нарича тогава ЦСКА.И още на следващия сезон на треньора се налага да се раздели с любимия си тим след лошото начало на първенството.Радоев е привлечен за треньор на отбора на „Ударник“,както са прекръстени тогава част от славистите и веднага печели с тях националната купа,която се води тогава на името на Съветската армия.Баба Рада след това се превръща във футболен мисионер и оставя следи в елитната ни група в различни сезони начело на Локомотив (Пловдив), Берое,Марек.Негова е заслугата и за първото класиране на Ботев(Враца) при майсторите. Иван Радоев умира на 4-ти август 1985-та година.
