Вие сте тук

Цветан Генев


Цветан Генев

Цветан Генев - Цеко Генерала (1898-1945)

Цветан Генев(Цеко,Генерала) е роден на 13-ти ноември 1898-ма година в Шумен. Първият централен нападател на "А" отбора на България в дебюта му на международното футболно поле.

Генев е сред учениците-основатели на "Левски" в 1914-та година,след което се превръща и в лидер и символ на столичани.В този ранен период младежът прекъсва спортуването си само в момента, в който отива доброволец на фронта, което е обусловено от фамилията му. Цеко е най-малкият син на прочутия наш генерал Никола Генев, опълченец в Освободителната война и победител в Сръбско-българската и Балканската войни. Съвсем естествено на Цветан му прикачат и авторитетното прозвище "Генерала",а след 1919-та година е и капитан на "сините". Израства висок и слаб и е сред първите майстори от ранните ни футболисти на играта с глава. Същевременно, Генев подобрява играта си в тактически план и се стреми да бъде и организатор на атаките на тима. "Левски" се оформя като най-добър клуб в столицата начело с Цеко Генерала и това гарантира, Леополд Нич да включи и него в новосформирания ни национален отбор. В този период около 1924-та г., вестник „Спорт“ сочи Генев за "тактик и опитен европейски футболист". Разбира се, липсата му на опит си проличава още в дебюта ни срещу Австрия, а виенските вестници не пропускат да подчертаят умната игра на Цветан Генев, но и липсата на нужната физика за поста му. Това повлиява и на избора на Нич за тима за Париж, където Генев е заместен от Тодор Владимиров от „Славия“ на върха на атаката. Все пак Цеко е на терена при първото ни равенство въобще (3-3) с Турция на 17-ти юли 1927-ма г., когато е вече практически ветеран и получава и контузия, след която приключва участията си. Това е и последният сезон на Цеко със синята фланелка. Срещу името на Генев личат над 100 официални мача за "Левски", в които отбелязва над 80 гола. Пътят на Цеко отново го отвежда в Париж, където следва стопански науки и остава цели 4 години, като по това време е играещ треньор на тима на „Серкл дьо спорт“. При завръщането си в България, Цветан Генев отново се поставя в услуга на родния "Левски", като става и старши треньор на столичния гранд. По същото време пък неговият брат, д-р Спиридон Генев става клубен лекар на „сините“. Цеко дава огромен принос като наставник и именно той води левскарите към първата им шампионска титла на България през 1933-та г., когато столичани надделяват над варненците от „Шипченски сокол“. Bеднага след двубоя Генев подава молба за освобождение по "лични мотиви", като причината е солидарността му с играчите, недоволни от неизпълнени обещания на управата. Действително, "Левски" неведнъж преди 1944-та г. изпитва тежки финансови затруднения и практически е във фалит, за разлика от други клубове, които имат подкрепа и от двореца, и от армията, и от богати търговци. "Генералът" в оставка поема за кратко и националния отбор и води тима на България на турнира за Балканската купа в Атина през 1934-та г.. Това е и последният пост на футболния ветеран Цеко, който след това се отдава с успех на икономиката. Уредник е на българската палата на световното изложение в Париж и отново се завръща в "Левски", но в управителния съвет. Цветан Генев умира на 4-ти март 1945-та година.

 

Мачове на Цветан Генев с националната фланелка:

1. 21 май 1924 г. ,  Австрия-България 6-0

2. 10 април 1925 г. , Турция - България  2-1

3. 17 юли 1927 г. , България-Турция  3-3

Български