Вие сте тук

Стефан Калъчев


Ст. Калъчев

Стефан Калъчев - Муната (1915-1958)

Стефан Калъчев е роден във Варна на 12 февруари 1915 г.. Живее в махалата близо до Военното игрище и се увлича от малък по футбола. Започва да играе във варненския „Тича“ и на 20 години вече е титуляр в отбора си. Играе успешно като бек и десен инсайд.

Таланта му не остава незабелязан от ФК“13“, който за времето си е един от богатите софийски клубове. Калъчев носи фланелката на ФК“13“ в периода 1936-38 и 1940-43г., когато записва и всичките си участия за националния отбор. В края на 1938 г., Калъчев се завръща в родният „Тича“ в годината когато отборът е вече шампион на България и остава 2 години, след което се връща в София и "ФК 13". Стефан Калъчев е и главно действащо лице в първата венчавка на футболно игрище, когато през ноември 1941 г. се появява с избанницата си, Вера Христова на игрище "Юнак" преди мача между ФК"13" и "Славия". След като прави тържествена обиколка на стадиона с булката си, дамата дава началния удар на мача. Приходите от срещата са дарени на младото семейство. През войната, Калъчев се прибира във Варна и остава там до края на живота си. След войната, той е един от основните играчи на ТВ-45. Муната е един от интелигентните играчи, както на терена, така и извън него. Приключва футболната си кариера през 1947 г., след което завършва треньорската школа и е поканен на работа в „Спартак“ Варна, където няколко години води отбора в „А“ РФГ. Калъчев има няколко пререкания с властта, както преди 9/9/1944 така и по време на „народната власт“. По царско време е разследван за злоупотреба с обществени фондове, а вече като треньор на варненския „Спартак“, във видимо нетрезво състояние отправя закани към властта след гуляй в р-т „Морско конче“ на централния площад във Варна. Това никак не се харесва на работодателите му от Народната милиция, които го уволняват. Според друг източник, уволнението му е в следствие на членството му в младежка анти-комунистическа организация преди 9/9/1944. Въпреки уволнението си, Калъчев практически не напуска отбора и месец по-късно е реабилитиран и застава отново начело на „Спартак“. През 1955 г. извежда отбора до най-големия успех в историята му в А РФГ, 3то място, след софийските ЦДНА и Ударник.  Стефан Калъчев умира 6 май 1958 г., едва на 43 години, след продължително боледуване. Церемонията по погребението му се провежда във Варненският катедрален храм.

 

Мачове на Стефан Калъчев с националната фланелка:

1. 12 септември 1937 г. , България-Полша 3-3

2. 24 април 1938 г. , Чехословакия-България 6-0

3. 6 юни 1940 г. , България-Словакия 1-4

4. 11 април 1942 г. , Хърватска-България 6-0

5. 19 юли 1942 г. , България-Германия  0-3

6. 6 юни 1943 г. , България-Унгария  2-4

 



Стефан Николов Калъчев - Муната     (р.12/2/1915 - +6/5/1958)

       1930-37, 1938-40, 1943-46 г.

      Финалист за Царската купа: 1935,1936 г.

      НФД  29/0

Стефан Калъчев e роден и живял в махалата близо до Военното игрище и се увлича от малък по футбола. Започва да играе във варненския „Тича“ и дебютира в мъжкия отбор едва на 15 години. Играе успешно като бек и десен инсайд. Калъчев е титуляр в отбраната на "Тича" и в двата финала за Държавно първенство през 1935 и 1936 г. Въпреки не високия си ръст, Муната се отличава с добър отскок и желязна физика. Отличен организатор и истински лидер, таланта му не остава незабелязан от ФК“13“, който за времето си е един от богатите софийски клубове. Калъчев носи фланелката на ФК“13“ в периода 1937-38 и 1940-42 г., когато записва и всичките си участия за националния отбор. В края на 1938 г., Калъчев се завръща в родният „Тича“ в годината когато отборът е вече шампион на България и остава 2 години, след което отива отново в София и "ФК 13". Стефан Калъчев е и главно действащо лице в първата венчавка на футболно игрище, когато през ноември 1941 г. се появява с избанницата си Вера Христова на игрище "Юнак" преди мача между ФК"13" и "Славия" (отразена във вестник "Спортъ" от 9/11/1941). След като младоженците правят тържествена обиколка на стадиона, дамата дава началния удар на мача. Приходите от срещата са дарени на младото семейство. През войната, Калъчев се прибира във Варна и остава там до края на живота си. След войната, той е един от основните играчи на ТВ-45. В края на 1946 г. Муната е обявен за ненужен в ТВ-45 и освободен. Той приема предложението на градския съперник "Спартак", където изиграва последния сезон от футболната си кариера. След това, Калъчев завършва треньорската школа и е поканен на работа в „Спартак“ Варна, където няколко години води отбора в „А“ РФГ. Калъчев има няколко пререкания с властта, както преди 9/9/1944 така и по време на „народната власт“. По царско време е разследван за злоупотреба с обществени фондове, а вече като треньор на варненския „Спартак“, във видимо нетрезво състояние отправя закани към властта след гуляй в р-т „Морско конче“ на централния площад във Варна. Това никак не се харесва на работодателите му от Народната милиция, които го уволняват. Според друг източник, уволнението му е в следствие на членството му в младежка анти-комунистическа организация преди 9/9/1944. Въпреки уволнението си, Калъчев практически не напуска отбора и месец по-късно е реабилитиран и застава отново начело на „Спартак“. През 1955 г. извежда отбора до най-големия успех в историята му в А РФГ, 3то място, след софийските ЦДНА и Ударник.  Стефан Калъчев умира 6 май 1958 г., едва на 43 години, след продължително боледуване. Церемонията по погребението му се провежда във Варненският катедрален храм.

 



Георги Христов Георгиев - Шилото

   1937-44 г.

      Вицешампион 1937-38. 1938-39 г.

     НФД   37/11

 Роден на 10/2/1916 г. във Варненското с. Изворско, Георги Христов е известен с прякора си Шилото заради бързината и пробивността си по фланга. Шилото започва да играе футбол в юношеския отбор на "Радецки". Факта че играе с очила с тенекиени рамки възпрепятства играта му с глава. По лични спомени, от многото голове вкарани за юношите на "Радецки" и представителния отбор на "Владислав" е вкарал само един с темето си. Започва да играе като защитник и десен инсайд, но поради бързината си се утвърждава на крилото. Въпреки че силния му крак е десният, Шилото играе в по-голямата част от кариерата си на левия фланг. След оттеглянето на ветерана Димитър Димитриев от футбола, поста се оказва дефицитен. Очилата му го правят и обект на провокации от страна на защитниците. "На Юнак се срещнахме с Левски. Голяма кал беше. Габровски напълнил двете си ръце с кал, като го финтирах ми я хвърли в очилата, след това доста се ритахме", спомня си Шилото.  Христов отбива военната си служба в Ямбол и играе за местния  отбор с картотеката на друг футболист, който също бил с очила. Идолите на Шилото са Кирил Денев - Миндила и Иван Моканов, а най-силния му мач по негови думи е срещу вицешампиона на Франция "Расинг" Страсбург, срещу когото Шилото отбелязва изравнителния гол в последните минути на мача.    

 



Недко Георгиев Недев - Пилето

                   (р.18/10/1920 - +23/1/2001)

          1936-52 г.

     Вицешампион 1937-38, 1938-39 г. 

     НФД /"А" РФГ   31/13

     Голмайстор на "А" РФГ с 11 гола 1948/49

  Недко дебютира на 12 юли 1938 във Варна с екипа на "Владислав" като ляво крило, поради отсъствието на титуляра Георги Христов - Шилото, в мач от НФД срещу "Левски" София (3-1). При дебюта си, Недев е на 17 години и 8 месеца. Универсален футболист, използван във всички функции на терена. Установява се на върха на атаката, отличава се със силата  на удара си и с двата крака. По-голямата част от головете си отбелязва с далечни изстрели. Недко Недев е първият голмайстор на "А" група през 1949 г. с 11 гола (толкова има и Димитър Миланов от ЦДНВ). Сбогува се с футбола на 4 септември 1952 във Варна, влизайки като резерва за ВМС срещу софийският "Ударник" (3-2). За кратко време е треньор на варненският "Ударник", след което приключва изцяло с футбола. Недев е дипломиран зъботехник и продължава да работи като такъв до пенсионирането си. При влизането на "Черно море" в "А" РФГ през 2000 г., след дълго изгнание в "Б" група, Недко Недев , вече в доста напреднала възраст бе представен на ст. "Тича"  под бурните овации на публиката .                          

 



    Владимир Пинзов

                1942-46 г.

  Пинзов е роден на 30/10/1917 г. във Варна и като капитан на  юношеския отбор на "Тича" печели купата на Варна. Играе в представителния отбор през последните години от войната и след 1945 г. е един от футболистите на "Тича" в ТВ-45. Владимир Пинзов е известен на спортната общественост като футболен съдия. В периода 1958-65 той e ръководил 26 срещи от "А" РФГ.

 



   Лазар Логофетов - Лалю

                   1941-46 г.

Бърз, пъргав и техничен със силен ляв крак, Логофетов се налага на лявото крило във "Владислав" с постепенното оттегляне на Георги Христов - Шилото от състезателна дейност. Лалю остава титуляр на фланга и в обединения отбор. Според сведения от негови съвременници, Логофетов е емигрирал в САЩ в края на 40те години от миналия век.

 



Младен Христофоров Джуров

             (р.14/9/1920 - + 2003)

1935-37, 1938-41, 1944-50 г.

Вицешампион 1938-39 г.

НФД/"А" РФГ  45/10

Автор на първият исторически гол за ТВП в "А" РФГ на 10/10/1948 г.
Роден във Варна, Младен завършва класическо образование във Варненската мъжка гимназия. Още 14 годишен започва активни футболни занимания с юношеския отбор на СК "Радецки". През 1934 г., този отбор се класира на първо място в "Б" група в първенството на ВОСО и започва неспирен възход в създаването на футболни таланти, ръководен вещо от г-н Воденичаров. От 1935 до създаването на НФД през 1937 г., седем от тези играчи преминават във "Владислав" и двама в "Тича". Така Младен попада във "Владислав" през 1935 г. и първоначално е обучаван за вратар, но проявява стръв към гола и се показва като техничен играч с много добра кондиция. Заиграва атакуващ халф или инсайд. " Есента на сезон 1935-36 играхме срещу Левски (Вн) и ги победихме с 5-0 като всичките голове вкарах аз", спомня си Младен. "Последваха и други много добри игри и аз бях привлечен ненавършил 17 години. в отбора на първия държавен шампион, от председателя му Стефан Константинов. Той имаше голямо влияние в БНФС и направи много, за да може в първенството да участва и СК "Тича". Софиянци искаха да включат още един Софийски тим, но Константинов им каза: В дивизията ще играе още един Варненски отбор или тази дивизия не ще съществува. И в действителност след завършека на първенството, първенец стана "Тича", а "Владислав" стана вицешампион. Освен футбола, Младен обича много и гребането. За да свари своите съотборници гребци на пристана, той бяга след всяка тренировка на "Колодрума" до пристанището. Така се тренира за участия и в състезания по кросови бягания.Със своите съотборници владиславци, Младен членува в Българския морски сговор. "Готвехме се за състезанията по гребане през 1939 г. При спирането за почивка на пристанищния кей, аз я използвах за тренировка по плуване. Стената на кея беше дървена, обрасла с мъх и не добре прикрепена. Краката се плъзгаха при обръщанията. Условията за плуване бяха много трудни. Така се запалих и по плуването и участвах във Велинград в състезания на БНМС. Ние бяхме кооптирани в Морски легиони и същата година се класирахме първи в гребането в първите общобългарски игри на БОК (осн 1923 г.) под височайшето ръководство на н.в. цар Борис III., който ни удостои със златен медал и грамота". През 1939 г. "Владислав" отново става вицешампион, а през 1941 г. Младен заминава да учи право в София. Там е и бившия ръководител на "Владислав", французина Ернст Мург. под чието ръководство клуба записва най-славните страници от историята си. Мург е обвързан с АС 23 и кани Младен да се присъедини към отбора, но нещата се променят и Младен е разменен за 3 топки и помпа за надуването им, за да заиграе в "Левски". Обичащ плуването, той неотменно е и на басейна, където вече има и много по-добри условия за подготовка. През 1942 и 1943 г. Младен става държавен първенец по плуване на 1500 м свободен стил. Той участва от името на СК " Владислав", ръководен от пионера на клубното плуване в страната Алекси Алексиев - Папàта. В кроса, Младен е студентски първенец на 3000 метра. В спомените си Младен споделя: "Учителят ми по география Щерю Парашкевов беше върл противник на спорта и уговаряше баща ми да ме спре от състезанията. защото се налагаше да отсъствам, за което имах разрешение от директора на гимназията. Това ме амбицира още повече.. Във влака вземах учебници и тертрадки и се готвех усилено за изпитванията. По география реших да се явя на целия материял. След изпита. учителя по география каза: Аз Щерю Парашкевов декларирам, че футболистите не са най-големите калпазани. а ти Младене обиколи цяла България и на практика научи историята и географията ѝ.". Условията за спортуване тогава не бяха на висота. Терена на колодрума беше твърд като кирпич, а като завалеше дъжд ставаше такава кал, не е за описване. Състезателите след играната футболна среща се обливаха с кофа топла вода и канче. За пътувания нямаше пари и се пътуваше само в 3та класа и нощем. Спортната преса пише често за отличната игра на Младен Джуров. "...1939 г. Играят градските отбори на Варна и София. Не се излъчи победител. С играта си изпъкнаха Калъчев и в нападение, особено Младен Джуров..". След като завършва право с отличие, Младен се завръща във Варна и е един от футболистите на "Владислав" в обединеният ТВ 45. По стечение на обстоятелствата и наложената ДСО система, Младен преминава в ДСО "Червено знаме" Варна и после в Провадия. "Не съм тук в средата си" споделя Младен "освен Малчев, това са все второстепенни играчи, няма възход. ДСО "Червено знаме" е предпоследния отбор в града, пред ДСО "Строител". Първият се води от фотографа Пилибосян а вторият от Томи Търкала, бивш играч на Спартак. Първият е като втори отбор на "Ботев", а вторият на "Спартак". За определянето кой от Варненските ще се състезава в А група след реорганизацията през 1949 г. се разигра такъв фарс, кой от вратарите ще пусне повече голове. (б.р. "Спартак" печели право на участие в "А" РФГ, ВМС е изпратен в окръжната група)." . Младен работи като съдия и юрист консулт в Провадия и Варна. След пенсионирането си остава на административна длъжност в съда в Провадия. Продължава да се занимава със спорт дори и след като получава инсулт и частична парализа. Отличен в професията си и незабравим спортист, за Младен Джуров спорта и учението винаги са вървяли ръка за ръка.

 



  Богомил Янков Костов - Ипчо

                   1942-45 г.

Играе във "Владислав" като халф и нападател през последните години от войната и макар и като резервен състезател, е част от обединения отбор.

 



 Иван Сарайдаров - Ванчика

                 1935-45 г.

Шампион на България  1937-38 г.

Финалист за Царската купа: 1935,1936 г.

НФД  53/0

Възпитаник на школата на "Тича", Ванчика печели Купата на офицера с юношеския отбор през 1930 г. Налага се в мъжкия отбор, заменяйки ветерана Колю Колев през 1935 г. и остава титуляр до края на 1945 г. Въпреки не високия си ръст , Сарайдаров изпъква със своята елегантност и стил. Дори и на калните игрища се появява винаги чист с бели наколенки. Притежава отличен рефлекс и е запомнен с финеса и артистичността, с които борави с топката. Изиграва над 200 мача за отбора, като последното му участие е за купата на България срещу СП-45 в Пловдив през септември 1945 г. Сарайдаров е бил по професия текстилен работник.

 



Георги Константинов Радев - Калфата

                1937-51 г.

Шампион на България  1937-38 г.

НФД/"А" РФГ 63/8

Георги Радев е роден на 10/10/1919 г. в с. Средище, Добричко в бедно семейство, с което се изселва във Варна още в ранна детска възраст. В града Калфата започва да си изкарва прехраната като продавач на вестници и закуски а по-късно и като работник по пътищата. Известен като "Човекът с двете сърца", Калфата тренира наравно с всички след тежък работен ден, през който е разбивал чакъл с 10 килограмов чук. Първите си стъпки във футбола Калфата прави във варненския "Левски", където по негови думи, са разчитали предимно на моряци от флота. Прехвърлянето му в "Тича" не минава безпрепятствено. След скандали между ръководството на "Левски" Варна и мецената на "Тича" Саркиз Тозбейкян, Калфата официално дебютира на левия фланг в шампионския отбор в мач от НФД на 3 март 1938 г. срещу софийския "Левски", в който "Тича" побеждава с 1-0. В интервю със Стефан Янев, Калфата твърди, че той е вкарал единствения гол в този мач, официално записан на съотборника му Мильо Парушев. "Слагаха ме ляво крило без да мога да ритам с левия крак", споделя Радев за първата си позиция в отбора. В последствие, той преминава на по-задни позиции и на предпочитания си пост като десен халф. Калфата остава титуляр в обединения отбор и в първия сезон на "А" РФГ, след което отбора е изпратен административно в Окръжната група. След като е изиграл над 200 мача за отбора, Георги Радев напуска през 1951 г., когато ВМС е в Б група и спечелва място в "А" РФГ. През следващия сезон Калфата играе в ДСО "Ударник", след което завършва треньорски курс и за известно време води ДСО "Червено знаме" Търговище. В по-напреднала възраст Калфата се завръща на "Тича" с функциите на домакин. На въпроса защо не е заминал за София, когато е бил поканен да играе за националния отбор, Калфата отговаря: "Нямах костюм и ме беше срам".

 



Стоил Лилов - Перника

             1945-50 г.

Лилов е родом от Перник, от където идва прякора му. Преминава в обединения отбор от "Победа". "Лилавите танкове", както още е известен отбора на "Победа" имат силни години в началото на 1940те, когато печелят една титла на ВОСО. Перника, отначало резервен вратар, успява да се утвърди като титуляр под рамката през сезон 1950, когато отбора на ВМС е изпратен в Окръжната група. През следващия сезон е заменен от Иван Дервентски.

 



Анастас Василев Конаков – Стасо

               (р.11/07/1928 – +23/04/2016)

1944-50, 1954-56 г.

"А" РФГ  14/0

Роден във Варна, Малкият Конак започва кариерата си на футболист във „Владислав“ , където по-големият му брат Христо вече е започнал да се утвърждава като титуляр на лявото крило. Анастас дебютира в мъжкият отбор на зелено-белите едва 15 годишен, на 7 май 1944 г. в градското първенство срещу „Левски“ Варна. „Владислав“ побеждава с 4-1, а младият Конаков отбелязва последния гол за отбора си  в края на мача, след като брат му се е разписал вече 2 пъти. След 9то септемврийските събития от същата година, Анастас остава в отбора и е един от 13те футболисти на „Владислав“ в обединеният с „Тича“ отбор, носещ името ТВ-45. В дебютният сезон на „ А“ РФГ  (1948/49) Анастас Конаков изиграва 10 мача, а „Ботев“ Варна завършва 6ти, с 2 гола по-лоша голова разлика от 3тият в крайното класиране, ДСО „Локомотив“ София.  Анастас се записва да учи икономика във ВИНС Варна и попада във ведомството на студентите , с футболно олицетворение в ДСО „Академик“ Варна. Малкия Конак изиграва 4 сезона в „Академик“ до дипломирането си. С неговото титулярно участие в халфовата линия и нападението, студентите от Варна се изкачват от Зоновата група до „А“ РФГ, където играят през 1953 г. „Академик“ Варна с Анастас Конаков в редиците си завършва на 10то място от 16 отбора, но има нещастието да изпадне, поради поредният експеримент с формата на шампионата. По регламент изпадат последните 6 отбора. По това време „Ботев“ при ДНВ е преименуван на ВМС и играе в „А“ група. Анастас се завръща във ВМС и остава в отбора до 1956 г. През следващите години, Конаков започва работа като икономист в Корабо-ремонтният завод и записва участия във ведомствените ДСО „Корабостроител“ и ДСО „Локомотив“. При обединението на двата отбора под името ДФС „Черно море“ на 29 май 1957 г. , Анастас Конаков е треньор на отбора. След обединението с АСК „Ботев“ Варна през 1959 г.  в АСК „Черно море“, Малкият Конак остава обвързан с отбора на "Корабостроител", който в началото на 1960те е възстановен и участва в Зоновата група като сателит на "Черно море" без право на влизане в "Б" група. След приключването си с футбола, Анастас Конаков се отдава на работата си като икономист в КРЗ.

 



       Манол (Манчо) Рачев

          1943-52

                  "А" РФГ 13/0

  Манчо започва да играе футбол като централен защитник във "Владислав". Пост на който остава до края на кариерата си. Негови съотборници си спомнят, че е бил играч с финес и техника, макар и малко бавен в отиграванията. Известно е също, че Манчо произхожда от богато семейство. "Играеше като аристократ", споделя Димитър Видинлиев. По време на изгнанието на отбора в периода 1949-51 г., Манчо остава титуляр в защитата на ВМС. Разделя се с футбола през 1952 г.

 



Никола Стефанов Калдаръмов

    1932-45 г.

Шампион на България: 1934 г.

Вицешампион: 1937/38, 1938/39 г.

НФД  53/0

 Дебютира в първия отбор на "Владислав" през 1932 г. и остава в отбора 14 години, през които изиграва над 300 мача. Калдаръма е незаменим титуляр във всички мачове от трите сезона в НФД. Техничен с отличен пас, макар и малко бавен и мек в единиборствата, той "дърпа конците" в средата на терена. Калдаръмов е част от шампионския отбор от 1934 г. Приключва състезателната си дейност след отпадането на ТВ45 от борбата за купата на Държавен първенец през 1945 г. Никола Калдаръмов е работел като чиновник в Общината и е запомнен с благия си характер и неизменната си усмивка.

 

 

 

Български