Вие сте тук

Стефан Калъчев


Ст. Калъчев

Стефан Калъчев - Муната (1915-1958)

Стефан Калъчев е роден във Варна на 12 февруари 1915 г.. Живее в махалата близо до Военното игрище и се увлича от малък по футбола. Започва да играе във варненския „Тича“ и на 20 години вече е титуляр в отбора си. Играе успешно като бек и десен инсайд.

Таланта му не остава незабелязан от ФК“13“, който за времето си е един от богатите софийски клубове. Калъчев носи фланелката на ФК“13“ в периода 1936-38 и 1940-43г., когато записва и всичките си участия за националния отбор. В края на 1938 г., Калъчев се завръща в родният „Тича“ в годината когато отборът е вече шампион на България и остава 2 години, след което се връща в София и "ФК 13". Стефан Калъчев е и главно действащо лице в първата венчавка на футболно игрище, когато през ноември 1941 г. се появява с избанницата си, Вера Христова на игрище "Юнак" преди мача между ФК"13" и "Славия". След като прави тържествена обиколка на стадиона с булката си, дамата дава началния удар на мача. Приходите от срещата са дарени на младото семейство. През войната, Калъчев се прибира във Варна и остава там до края на живота си. След войната, той е един от основните играчи на ТВ-45. Муната е един от интелигентните играчи, както на терена, така и извън него. Приключва футболната си кариера през 1947 г., след което завършва треньорската школа и е поканен на работа в „Спартак“ Варна, където няколко години води отбора в „А“ РФГ. Калъчев има няколко пререкания с властта, както преди 9/9/1944 така и по време на „народната власт“. По царско време е разследван за злоупотреба с обществени фондове, а вече като треньор на варненския „Спартак“, във видимо нетрезво състояние отправя закани към властта след гуляй в р-т „Морско конче“ на централния площад във Варна. Това никак не се харесва на работодателите му от Народната милиция, които го уволняват. Според друг източник, уволнението му е в следствие на членството му в младежка анти-комунистическа организация преди 9/9/1944. Въпреки уволнението си, Калъчев практически не напуска отбора и месец по-късно е реабилитиран и застава отново начело на „Спартак“. През 1955 г. извежда отбора до най-големия успех в историята му в А РФГ, 3то място, след софийските ЦДНА и Ударник.  Стефан Калъчев умира 6 май 1958 г., едва на 43 години, след продължително боледуване. Церемонията по погребението му се провежда във Варненският катедрален храм.

 

Мачове на Стефан Калъчев с националната фланелка:

1. 12 септември 1937 г. , България-Полша 3-3

2. 24 април 1938 г. , Чехословакия-България 6-0

3. 6 юни 1940 г. , България-Словакия 1-4

4. 11 април 1942 г. , Хърватска-България 6-0

5. 19 юли 1942 г. , България-Германия  0-3

6. 6 юни 1943 г. , България-Унгария  2-4

 

 

Български