Вие сте тук

Пенко Рафаилов


П. Рафаилов

Пенко Рафаилов - Пената

Пенко Рафаилов(Пената) е роден на 12 юли 1911 г., вероятно в Шумен. Един от най-популярните футболисти на националния отбор на България преди 1944 г. Гигант с височина близо два метра, Пената е забележим в средата на терена и независимо от ръста си се явява и основен организатор на играта.

Естествено,притежава и топовен шут и е с добро тактическо разбиране,което му позволява да бъде известен на публиката за цяло едно десетилетие.Рафаилов би могъл да бъде и известен певец,както предполага фамилната му среда.Бащата на Пенко-отец Рафаил Алексиев от село Любеново,Пловдивско служи като свещеник в храмовете „Св.Седмочисленици“,“Св.Неделя“ и в дворцовия параклис, а един от петимата му братя е известният изпълнител на шлагери Георги Рафаилов.Младежът обаче подгонва парцалената топка и се включва с успех около 1927-28 г.в редиците на „Славия“.Рафаилов е с основен принос за титлата на „белите“ през 1930 г.,когато е и автор на един от головете във финала срещу варненския „Владислав“ с 4-1.Достига с бързи крачки и до участието му в националния ни отбор,където дебютира още на 13-ти април 1930 г. при загубата с 1-6 срещу Югославия в Белград.В следващите години обаче Рафаилов почти не пропуска среща на тима и е основна,важна фигура при спечелването на двете ни балкански титли от 1932-ра и особено през 1935-та г.,когато е титуляр и в трите мача.Заедно с Б.Габровски са бойко и стабилно звено,и когато се налага,са готови да раздават и „правосъдие“ за каузата на България.Рафаилов буквално изгаря в играта,не жали себе си и опонентите и на моменти добродушният великан се превръща в злодей с някой ненадеен тежък ритник.Мощната и непоклатима фигура плаши съперниците и захранва нашите нападатели с добри пасове,а когато се налага-поразява и мрежата на противника с удари от 30 метра!Едно от двете попадения на Пенко Рафаилов с националната фланелка пада при една от най-класните победи на България преди Втората световна война,с 4-0 над Югославия през 1937-ма г.Именно в този период Пената е отворил нова страница в кариерата си,преминавайки заедно с Л.Гиков в редиците на вечния съперник на „белите“-„Левски“.Този невероятен по принцип трансфер,подпомогнат от насилствената самоизолация от международния футбол от страна на славистите се оказва благодатен и за двете страни.Безспорно в този период великанът изнася най-добрите си и зрели игри и вестник „Спорт“ описва Рафаилов като „истински генерал и стълб на нашия отбор“.С левскарите високият футболист става и шампион за 1937-а година,макар и точно преди финала с русенския „Левски“ вече да е напуснал „сините“.Година преди това пък е сред играчите,които измъкват клуба от почти сигурно изпадане заради прочутото международно турне.В аналите на „Левски“ Пената остава със сравнително скромните 26 официални мача и 5 отбелязани гола,но при тогавашния календар приносът му може да се усети и с многото изиграни международни мачове.След като се доказва по българските терени,решава да опита късмета си като професионалист във Франция,където носи екипа на Страсбург през сезон 1937-38 г.Пенко Рафаилов умира далеч от родината,в Мюнхен.

Български