Вие сте тук

Никола Николов


Н. Николов

Никола Николов - Бачо Кольо (1908-1996)

Никола Николов(Бачо Кольо) е роден на 25-ти януари 1908-ма година в София. Стабилен и сърцат ляв бранител и едно от популярните имена в „Левски“ и националния ни тим в 30-те години.Бачо Кольо, както е известен,израства в богато семейство, преселило се в столицата от град Корча (днес в Албания).

Изглежда македонската му жилка прави Николов да е упорит в желанието му да стане голям спортист и то при положение,че не печели финансово от това,а играе за удоволствие.Заедно с брат му Крум(впоследствие реномиран футболист на АС-23) Никола прави първите си стъпки в най-популярната игра в махленския клуб „Победа“.През 1927-ма г. в тима на „Левски“ тече подмладяване,доста от първите солидни единици слизат от зелената сцена и Николов се самопредлага да мине проби в гранда.Изглежда дори в малкия и неизвестен отбор младежът е развил качества,веднага е одобрен и цели 13 сезона носи с чест синята фланелка.Бачо Кольо е със среден ръст,набита и здрава фигура и винаги играе с пълни сили.Отличава се и с висок отскок и е сред най-бързите защитници у нас в тази епоха.Добре се справя и в ситуациите,когато се налага да пази персонално противникови крила.Записва над 200 мача за „Левски“ до 1940 г.,два пъти е шампион на България(1933-та и 1937-ма г.).По интересен начин кариерата му съвпада с тази на вратаря Ради Мазников –и Бачо Кольо дебютира в международен мач(срещу унгарския „Кечкемет“),и се налага в националния отбор за цяло десетилетие.При най-големите ни успехи със завоюването на балканските титли през 1932-та и 1935-та г. остава резерва.За сметка на това е титуляр за „А“ отбора ни във всички световни квалификации през 30-те години.Николов регистрира общо 19 участия за България и сред силните му изяви е разгромната победа над Югославия с 4-0 през 1937-ма г.И той като колегата си Н.Димитров-Фъц е комплексен спортист,изявява се и като лекоатлет,но особено големи успехи постига в мотоциклетизма.С мотор BSA Бачо Кольо даже става и държавен шампион при моторите в клас 500 кубика през 1932-ра г.Един неприятен инцидент в пробега Габрово-връх Св.Никола(сега Шипка) го отказва завинаги от това му хоби,но спечелва много трофеи.Здравата физика на Николов помага да преодолее катастрофата и много набързо се завръща и на терена.Любовта към футбола не изчезва и след отказването му от активна състезателна дейност и става съдия от международна категория.В професионален план Бачо Кольо завършва търговия и продължава успешно семейните традиции.Съдържател е на кафе-сладкарница и на два ресторанта,единият от които в непосредствена близост до игрището на „Левски“(сега Национален стадион).След мачове става традиция футболистите да се събират при него за скромна почерпка,която винаги е за сметка на собственика.Идва 9-ти септември 1944-та година и промените в България са на всякакво ниво,включително и във футбола.Никола Николов е лишен от новите спортни управници от съдийски права.Впоследствие са национализирани и заведенията му.Захваща се с най-различни професии и доживява преклонна възраст,вероятно и защото е страстен турист и изкачва връх Мусала поне веднъж годишно. Никола Николов умира на 27-ми април 1996-та година.

Български