Вие сте тук

Иван Моканов


Иван Моканов

Иван Моканов – Мокана (1912-1982)

Иван Моканов е роден на 20 февруари 1912 г. Във Варна. Започва да играе футбол във „Владислав“  и остава верен на клуба си до края на живота си. На 18 години, Моканов вече е титулярен бек на отбора и през 1934 г. става шампион на страната, получавайки най-висока оценка за играта си във финалният мач срещу "Славия".

Качествата му са забелязани и на 21 годишна възраст получава повиквателна за националния отбор. Мокана има нещастието да дебютира при най-разгромната загуба на отбора, в Мадрид на 21 май 1933 г. (0:13), подчертаваща разликата в класите между професионалния и аматьорския футбол. Въпреки това, вследствие силните си прояви в първенството, Моканов е поканван още 3 пъти да облече националната фланелка.  По това време, Мокана също учи в Търговската академия на Варна и изкарва прехраната си като търговски пътник. За „Владислав“, който след войната продължава съществуването си след обединение с „Тича“ в ТВ-45, Мокана изиграва над 200 мача. Поради силният си удар и с двата крака, той е и щатен изпълнител на наказателни удари, от които е вкарал над 10 гола. Моканов е истински лидер в отбора на „Владислав“ и в годините, когато се е играло без селекционер и треньор, той е изпълнявал и тези функции. След 9/9/1944, Мокана извежда с капитанската лента отбора на ТВ-45 и в краят на 1945 г. приключва състезателната си дейност. Още същата година, Мокана заминава за София, където се записва в треньорската школа и след като се дипломира се завръща в родния си клуб. Иван Моканов остава на кормилото на отбора с няколко прекъсвания общо 17 години, което е своеобразен рекорд за ФК „Черно море“. Най-големите му успехи като треньор са спечеленото 3то място в А РФГ през 1953 г., както и престжни победи над „Аякс“ Амстердам във Варна (3-1) и над „Нотингам Форест“ на „Сити граунд“ (1-0) през лятната подготовка на 1966 г. И двете, първи по рода си за български клубен отбор. Няколко седмици след окончатеното си оттегляне от футбола, Иван Моканов получава мозъчен кръвоизлив и умира във Варненската окръжна болница на 13 април 1982 г.

 

Български