Вие сте тук

Захари Радев


Захари Радев

Захари Радев - Зарко (1913-1979)

Захари Радев(Зарко) е роден на 13-ти август 1913-та година в Перник. Един от най-стабилните и коректни защитници на довоенната епоха, висок и елегантен играч. Радев взима участие и в три двубоя на националния отбор в един от най-тежките му периоди без победа след 1938-ма г.

Перничанинът започва своя път в родния си град и се оформя като футболист в юношите на местния „Кракра“.По примера на популярните национали братя Лозанови и младият Зарко намира продължение на своята кариера в столицата и облича екипа на „Левски“.Идването му при „сините“ през 1934-та г.съвпада с поредната тежка кадрова и финансова криза,нещо характерно за клуба в първите десетилетия от съществуването му.Но младежът от миньорския град показва упоритост и устойчивост и в следващите 10 сезона е сред най-важните фигури в отбранителния вал на левскарите.Радев може да играе и по бековете,но най-добре се чувствува в центъра на защитата,където с лекота обира високите топки и дава огромна сигурност на цялото звено и вратаря.Защитава цветовете на „Левски“ в 170 официални двубоя,отбелязва и 10 гола в тях.Захари Радев е шампион със столичния гранд през 1937-ма и 1942-ра г.,печели веднъж и купата на страната.Перничанинът е смел не само на терена и това се доказва при знаменателна случка.След двубой в Скопие,по пътя към София водачът на автобуса на „сините“ губи съзнание и Зарко,който даже няма шофьорска книжка успява да овладее волана на излизащото извън пътя возило и така да спаси всички от сигурна смърт.В националния отбор дебютира на 2-ри октомври 1938-ма г. в София при загубата ни от Германия с 1-3.Записва малко участия,обирайки негативите от тежките провали заедно с едно „изгубено“ поколение.В интерес на истината държавата цялостно абдикира от интереса и помощта към националния тим във военновремевия период и резултатите ни,които са катастрофални,са отражение на действителността.Може би и това после е използувано като аргумент от новите политически и спортни властници след 9-ти септември 1944-та г.,за да се разправят с неудобните им играчи и ръководители.Така се случва и със Захари Радев,който към този момент е вече ветеран и се препитава извън футбола като полицай.Неговата месторабота е била на софийската Централна гара като охранител и не е бил сред гонителите на бъдещата „народна“власт.Първоначално Радев е изключен от физкултурното движение,след това е с върнати права,но и той като Л.Стамболиев има право да играе само за тима на милицията „Спартак“.След кратко затишие репресиите продължават с нова сила и семейството му е интернирано,а самият той е изпратен в лагер,като в един момент преминава и през прочутата убийствена каменна кариера край Ловеч.Това направо е „късмет“,като се има предвид,че други трима футболисти,играли при „сините“ изчезват безследно,а двама от тях са и бившите национали Ради Мазников и Коста Жеков-Боруна.Отношението към Захари Радев е отвратително и се налага да ходи пеша от Русе до Видин,след като е освободен от поредното му задържане,за да може да се срещне с изселената му съпруга и с трите му деца.Футболистът,кален в много битки на терена оцелява,но здравето му остава завинаги разклатено.Захари Радев умира в 1979-та година.

Български