Борислав Габровски – Габрата, Габровеца (1910-1977)
Борислав Габровски (Габрата,Габровеца) е роден на 30-ти януари 1910-та година в Плевен. Непримирим боец на терена и един от най-изявените футболисти на националният ни отбор през 30-те години на миналия век.
Габрата е сред легендарните фигури на най-великата игра до Втората световна война и за него винаги са се разказвали слухове и истории, много от които плашещи. Действително, Борислав Габровски е един от „коравите мъже“ в нашия футбол и въпреки негативните моменти е голям играч и оставя сърцето си на терена, независимо за кой отбор играе. Започва с футбола в тима на „Шипка“, където веднага се налага като изгряваща звезда с огромната си работоспособност и борбеност. Въпрос на време е Габровски да премине в по-голям отбор и идва предложение от АС-23, който към 1930-та г. е набрал вече популярност и се води един от „голямата четворка“ клубове на столицата. Още на следващия сезон „офицерският“ отбор се окичва с титлата на България, спечелена служебно след...загуба. Габрата се явява основна действаща фигура на този финал срещу варненския „Шипченски сокол“ и десет минути преди краят на двубоя при резултат 1-2 се проявява лошо, но и решаващо. Подлага крак на футболиста на гостите Пармаков и му го счупва, според очевидците - умишлено. Варненци решават да напуснат мача и впоследствие титлата е присъдена на АС-23. В други случаи мята кал в лицето на нападател, боде с игла или откровено рита по глезените, когато съдията не гледа към ситуацията. Нещо повече, Габровски се прочува и на международната сцена, където в 30 двубоя защитава честта на България. В един от тях, световната квалификация с Австрия на 25-ти април 1934-та година във Виена, загубен с 1-6 е изгонен, след като счупва крака на капитана на австрийците Валтер Науш. Габровски удря и тежка плесница на търсещия обяснение от него Карл Сеста, който минава за един от най-коравите защитници в Европа, след което невъзмутимо напуска терена. България играе в Будапеща на следващата седмица и там Габрата е посрещнат с аплодисменти,заради вечната вражда между Унгария и Австрия. Не така обаче се развиват нещата в Атина две години по-късно, когато Габрата е резерва и се налага да влезе на терена и да понатупа местни зрители и полицаи, мъчещи се да обърнат негативния за домакините резултат. Въпреки тези си прояви, Борислав Габровски гори в играта, вършее по целия терен и е високо оценяван и от своите противници. Шокира цялата футболна общественост с трансфера си в „Левски“ през 1932-ра г., който прескача негласното споразумение да не преминават играчи в конкурентни клубове. За „сините“ Габровски изиграва над 150 мача и завоюва титлата през 1932-ра година. Това не му пречи да напусне за кратко софиянци, за да премине в русенския им съименник и даже да се изправи срещу приятелите си във финала на шампионата през 1937-ма г. Габровеца приключва с футбола през 1941 г. пак в софийския „Левски“. “Лудата глава“ оцелява през Втората световна война като адютант на генерал Владимир Стойчев. Завършва право в Софийския университет, но след един донос, че е против властта след 1944-та г. е лишен от права. Опитва за кратко кариера като футболен треньор и води „Хебър“ и „Ботев“(Пловдив). Борислав Габровски умира на 14-ти август 1977-ма година.
