Любомир Алдев - Алдето (1916-1994)
Любомир Алдев (Алдето,Пантерата) е роден на 20 ноември 1916-та година в София. Започва кариерата си в третодивизионния клуб „Аспарух“ от квартал „Редута“,където се изявява като нападател.
Привлечен в тима на „Левски“ от треньора Цветан Генев, се налага да бъде преквалифициран на вратарския пост поради тежката криза при „сините“ заради напускането на Р.Мазников и К.Буркерт. Нисичкият, но бърз младеж бързо се налага в основния състав през сезон 1934-35 и до края на живота си остава верен под една или друга форма на столичния гранд. Качествата на смелия и самоотвержен вратар не остават незабелязани и от селекционерите на националния отбор, където Алдев дълги години е канен със статута на резервен вратар. Пътува с националния тим за много гостувания в чужбина, макар и да не влиза в игра. Оставя добри впечатления с играта си и по време на успешното турне на „сините“ в Германия и Прибалтика през 1936-та година. Алдев вписва името си сред левскарите-шампиони за 1937,1942,1946 и 1947г., става и двукратен носител на националната купа. Огромни заслуги вратарят има особено за титлата през 1942-ра г., когато заключва вратата си пред опасното нападение на скопския „Македония“. Оттегля се от зеления терен през 1948-ма г. За „Левски“ Алдето има записани едва 110 официални мача, на пръв поглед малко за такъв огромен период от време, но за това има обективни причини. Постоянната и сериозна конкуренция, която Алдев има в лицето на Ради Мазников и Апостол Соколов, както и няколко тежки контузии. Алдето пази с огромно себеотрицание, хвърля се пред бутоните на противниковите нападатели и в два случая е изнасян от терена с комоцио и веднъж, със счупен крак. По професия е офицер, завършва Военното училище и с течение на годините достига до чин полковник. По време на Втората световна война Алдев е много заангажиран, но по ирония на съдбата точно в този период изиграва и единствения си мач за „А“ отбора ни, при загубата от Унгария с 2-4. Този двубой, изигран на 6 юни 1943-та г. ще остане в аналите на световната футболна история с огромен куриоз. В началото на второто полувреме, когато България отстъпва с 0-3 лявото крило на гостите Тот преодолява Алдев и насочва топката към опразнената врата. В този момент на терена нахлува ординареца на нашия вратар и с всички сили изритва коженото кълбо напред. Съдията, вдигайки рамене дава спорна топка. Случаят влиза в аналите на ФИФА и води до въвеждането на правилото за карето зад вратата, където няма право да стои никой. Любомир Алдев не пази повече за България,но я защитава и на бойното поле при Страцин като командир на 11-та планинска батарея и е награден с Орден за храброст. И след 9 септември 1944-та продължава да е в редовете на армията, а в края на кариерата си отказва предложение да премине в новосформирания клуб „Септември при ЦДВ“. След демобилизирането си през 1965-та Алдев дълги години е в управлението на „Левски“. Завежда последователно секциите за деца и юноши, става началник на цялото футболно направление и накрая оглавява секцията на ветераните. Любомир Алдев умира на 27-ми август 1994-та година в София, когато сърдечен удар го покосява след мач на юношеския тим на „сините“.
