Константин Ефремов - Жабчо (1906-1977)
Константин Ефремов(Жабчо) е роден на 20-ти декември 1906-та година. Един от едва петимата ни национални състезатели,които записват над 30 мача в „А“ отбора ни до 1944-та.
Вероятно и най-поливалентният в дефанзивен план-може да играе на всеки пост в отбраната.Същевременно бива и конструктор и сред най-техничните играчи.Но все пак Ефремов оставя името си като най-добрия ни ляв халфбек(по тогавашната схема).Започва с футбола в един от дъщерните тимове на „Левски“ на име „Родина“,откъдето бързо е привлечен при юношите на „сините“.А вече на 19 Жабчо дебютира и за мъжкия тим на столичани,където се налага с умна и всеобхватна игра и задържа поста си за следващите 9 сезона.Строен,елегантен и тактически дисциплиниран,Ефремов е сред най-интелигентните и коректни играчи на своята епоха.Дава сигурност на колегите си от средната линия,а нерядко получава и персоналната задача да пази най-добрите нападатели на противника.Константин Ефремов е важно звено в поколението левскари,което печели неколкократно софийското първенство и купата „Улпия Сердика“,а дава и сериозен принос за първата „синя“ шампионска титла през 1933-та.За „Левски“ Жабчо участвува в над 140 официални мача,а добрите му изяви го отвеждат и в националната селекция,където срещу името му в аналите стоят 32 двубоя.Дебютът му е неуспешен-губим на 13-ти април 1930-та в Белград от Югославия катастрофално с 1-6.Но това е един от малкото мачове,в които Константин Ефремов е на губещата страна.В следващите 5 години той не участвува само в два двубоя на България и е сред участниците в най-големия ни довоенен успех-завоюването на Балканската купа в Белград.Безспорно,с най-голям принос за победата в турнира и оформени като гръбнак на „А“ отбора ни тогава са играчите на „Левски“.Титуляр и в трите ни мача,Ефремов показва зрялост и стабилност,които се доказват и потвърждават в двубоя на „сините“ срещу прочутия тим на „Спарта“ през същата 1932-ра година в Прага,завършил 1-1.Тогава левскарят успява да опази много силния играч на домакините Карел Пешек.Две години по-късно пък Ефремов води тежък,но знаменит двубой със самия „Моцарт на футбола“ Матиас Синделар във Виена в световната квалификация Австрия-България.Тогава австрийският ас изпитва трудности и успява да се разпише във вратата на Р.Мазников чак след като оставаме с 10 души на терена заради изгонването на Б.Габровски.Но Жабчо не фаулира нито веднъж най-акламирания европейски нападател!“В борбата трябва да се дава всичко,но не бива да се борави с всички средства“-това е футболното верую на Ефремов,който е отстраняван само веднъж на терена,и то за оспорване на съдийско решение при злопололучната ни загуба в Мадрид през 1933-та с 0-13.Достигнал върха на славата си,станал един от любимците не само на „синята“ публика,Жабчо изненадващо решава да спре с футбола едва на 28-годишна възраст,в средата на сезон 1934-35.Вероятно за това решение повлиява и професионалният му път.Скромният и културен Ефремов завършва право в Софийския университет.След това дълги години работи като юрист,а впоследствие и като инспектор към Министерството на финансите.Константин Ефремов умира на 24-ти ноември 1977-ма година.
