Първият капитан на националния отбор по футбол на България е централният защитник на варненския Спортен клуб "Тича", Боян Бянов.
Ражда се на 20 октомври 1900 година във Варна в известната фамилия Бянови.
Като дете помага на свещеннците в църквите "Св. Николай" и "Св.архангел Михаил". От ученик обиква футбола и става член на СК "Тича".
Бянов участва в няколко от историческите първи мачове, като първият международен мач проведен у нас в края на 1915 година между СК "Тича" и 21ви Померански полк, както и в първият доказан мач между клубове от различни градове през 1917 година. На 28.09.1919 година, той е и сред победителите над "Славия" в София.
След завършването на образованието си във Варна, той се записва да учи в Юнкерското училище в София (1919-1922). В столицата започва да играе за "Левски", където се превръща в една от водещите фигури.
Връщайки се във Варна, Боян отново защитава честта на "Тича" , като е избран за капитан на отбора. Бянов е най-уважаваният играч извън София. През 1924, попада в селекцията при сформирането за първи път на държавен отбор, който да ни представлява на Олимпийските игри в Париж.
На 21 май 1924 г.,във Виена, именно той извежда националния тим на България за своя първи исторически мач. Bъпреки загубата , получава добри оценки за своята игра. След срещата във Виена ,Бянов и съотборниците му се отправят към френската столица.
За обстановката преди мача с Ирландския свободен щат на Олимпиадата в Париж, той разказва:
„Тежката задача, която ни предстоеше изискваше добра материална база и необходимите условия за подготовка. Но... базата беше оскъдна, а условията въобще не бяха създадени. Всички играчи от отбора изпълняваха през деня служебните си задължения без никакво облекчаване, а след работно време, вече уморени отивахме на тренировка. Занимавахме се до късно вечер, а след това всеки от нас се прибираше в къщи. За хигиенни и здравни мерки, за някакъв режим на храна и почивка въобще не се мислеше. За честта на другарите си от олимпийския отбор трябва да подчертая, че всички преодоляваха трудностите и умората и крайно добросъвестно се подготвяха да изпълнят дълга си. Поддържаше ни горещата любов към Родината и безпределното желание да я представим на Олимпиадата. Помежду ни се създаде истинско другарство и здрав колективен дух, поддържаше се висока съзнателна дисциплина. В спорта това са много важни фактори за успеха.”
Друг детайл е, че домакините настаняват отбора в злощастния за българската нация град Ньой.По този повод Бянов ще допълни:
- "Мисля, че това не беше случайно,искаха да ни напомнят, че идваме от победена страна. Останалите отбори бяха настанени другаде."
Играе общо в 4 мача за България , като в 3 е капитан.
Друг исторически факт свързан с него, е спечелването на Купата на Букурещ през 1925 година, исторически трофей, който е пръв в историята на българския спорт. Kато капитан на отбора той пръв вдига ценния приз.
За огромният му авторитет, говори любопитната случка, че при завръщането на тичанци в България , митничарите искат да се плати мито за Купата. C едно негово телефонно обаждане до Министерството на финансите, проблемът е разрешен.
През 1926 година, Бянов се оттегля като състезател, но отново остава близо до любимата си игра в качеството си на рефер. Член е и на Управителния съвет на "Тича". През 1930 и 1935 години е председател на родния си клуб. В допълнение, той съдийства и на състезания по лека атлетика.
По време на войната през 1944-45 година, в паузите между военните действия, Бянов организира футболни срещи на фронта. Запазена е снимка от 1 май 1945 година в унгарския град Печ, преди един такъв мач.
Боян Бянов е един от най-емблематичните футболисти от най- ранната история на футбола в България. В личният му архив са събрани оценките и отзивите за играта му, и въпреки че може да сe гордее с тях, както пише софийският журналист Климент Сименов
- "но беше достатъчно скромен , за да не парадира с тях".
Друг играч на "Тича", капитанът на отбора през шампионската 1938г.-Велико Петков ще го нарече "истинско светило".
След края на войната, полковник Боян Бянов работи в БОК , като оглавява специална комисия на бившите олимпийски състезатели.
От църковния олтар, през футболните полета на България и Европа, до бойното поле, той остава пример за истинскa и неподправенa любов към футбола.
Житейският му път свършва на 22 декември 1972 година в София.
Мачовете на Бянов с националната фланелка
1.-21.05.1924г-Австрия-капитан
